УПОТРЕБА НА СТЕПЕНИТЕ ЗА СРАВНЕНИЕ

1. За да се означи, че два предмета или две лица притежават дадено качество в еднаква степен, се употребява наречието as пред и след прилагателното в положителна степен. Ударението пада върху прилагателното, никога върху as:   He is as old as I am. Той е толкова стар, колкото съм аз.   My room is 'just as 'large as yours. Моята стая е точно толкова голяма, колкото твоята.           В отрицателни изречения обикновено се употребява not so...as:   He is not so tall as I am. Той не е толкова висок, колкото съм аз.   My room is not so large, as yours. Моята стая не е толкова голяма, колкото е твоята.         2. За да се означи, че един предмет (или едно лице) притежава дадено качество в по-голяма или по-малка степен от друг, употребява се сравнителна степен на прилагателното и съюзът than (от). След than съществителното или местоимението стои в именителен падеж, освен когато е допълнение:   He is taller than I (am). Той е по-висок от мен.   She is less intelligent than Mary (than site). Тя е по-малко интелигентна от  Мария (от нея).           В съвременния разговорен английски език местоимението може да стои в косвен падеж и когато не е допълнение, напр.:   He is taller than me. Той е по-висок от мен.           3. Превъзходната степен се употребява обикновено с определителен член:   This is the largest room in the house. Това е най-голямата стая в къщата.           „От" в изречение с прилагателно в превъзходна степен се изразява с предлога of или in:   John is the tallest of the three. Джон е най-високият от тримата.   Mary is the eldest in the family. Мери е най-възрастната в семейството.           Понякога превъзходната степен се употребява, за да означи просто висока, а не най-висока степен на качеството. Тогава може да се употреби без член или с неопределителния член. Превежда се „крайно", „извънредно" и под.:   This is most interesting. Това е крайно (извънредно) интересно.   A most dangerous plan. Извънредно опасен план.           Когато след most има съществително, то означава „повечето"; тогава то се употребява без член:   Most people love music. Повечето хора обичат музика.

 

< Предишна		Следваща >